Такам, не знам дали някой въобще се занимава да чете моите творчески напъни в интернет, но както и да е. Това си е моето място и мисля да пускам това, което ме вълнува.
Тъй като не съм пускал нова статия тук от около месец, реших да пусна нещо, с което се занимавам от около година – превеждам песни от гръцки на български. Днес ще постна някое друго видео ей така, просто да покажа работата си. Приятно гледане.
Не, това няма да е поредната захаросана статийка, която се опитва да промие мозъците на хората. Никога не съм се старал в това и не изгарям от желание този пост да се приема така. Всъщност повечето от постовете ми не могат да се категоризират като оптимистични. Давам си сметка за гладните деца в Африка, политическите протести по цял свят, екологичните проблеми на планетата ни и всички гадости, които са около нас. Дори и се старая хората, които ме четат, и тримата, да бъдат по – информирани за това, но идва ред на голямото “НО”.
Честно казано – писна ми! Писна ми от цялата тази негативност, с която ни заливат отвсякъде. Не само политическа, но и социална. За Бога, всяка вечер медии като bTV и тем подобни ни наливат в главите, че ние сме най-зле във всичко. Че сме най-бедната нация в Европа, че най-много пием, че сме най-болните, най-нещастните, жалките, изтормозени изчадия на тая земя. И до какво води всичката тази пропаганда – ами хората почнаха да ѝ вярват. Хората станаха по-зли. Забелязали ли сте го? В тъжните им лица, в начина по който хората ходят – с наведена глава. Отчуждихме се, забравяме приятелите си, вече спряхме да си ходим на гости. Най-малкото – вече спряхме да се поздравяваме по улиците – дори и с непознати хора. Не помагаме на колега, когато ни е помолил за услуга. Станахме по-студени. Следим за правописни грешки от 10 годишни в интернет и ги наричаме с грозни епитети и още по-тъпото е, че когато ги поправяме самите ние допускаме такива. Мога да извадя безброй много цитати по тази тема, но не мисля, че сега му е времето и мястото. Вече спряхме да се радваме на малките неща от живота. На децата си, на невероятната природа около нас, даже се присмиваме на хората, които се опитват да я спасят. Подиграваме се на хората, които просто се забавляват като ги наричаме с отвратително грозни епитети като “кифли”, “чалгари”, “курви” и т.н. Спряхме да се уважаваме, да уважаваме децата си, съседите си, роднините си. Толкова сме се вглъбили в себе си, не виждаме красотата около нас, хармонията, изкуството. Дори и не се стараем да потърсим нещо по-добро. Дори и нещата, които намираме за естетически красиви са плод на някаква критика – дали ще е към поредната миска, правителството ни, чалгата или нещо такова. Абе, хейт трябва да има.
Е, аз казвам “Стига”! Ако трябва ще го извикам дори! До гуша ми дойде цялата тази негативност, цялата тази жлъч, омраза и ненавист. Избирам да се радвам на всичко около мен – на приятелите си, на любовта на роднините си, на най-малката помощ от всеки. Избирам да си нося новите дрехи, да се опитам да бъда по-щастлив, да постигам каквото искам и да не се срамувам от постиженията си, да не ги принизявам. Но това не значи, да вляза в някакъв измислен свят. Напротив, мисля че човек трябва много добре да си знае мястото, но на пук на всичко ще кажа просто “Сияй!”
А сега ви оставям в компанията на една много готина австрийска певица, която ме вдъхнови за този пост. Хайде със здраве 🙂
nikopalace 